Размисли от кухнята

А ти, подаде ли си декларацията?

2011-01-17T22:04:00.006+02:00

Докато държавата се тресе под мощните гюбеци, СЕРЕс-та и други ченгесарски малоумщини с ниска информационна и каквато и да е стойност, на обикновените хора се налага всеки ден да живеят из лабиринтите на бюрокрацията. Създадена, за да пречи на нормалните хора, да осигурява работа на мързеливи и некомпетентни в болшинството си службогонци, тя изпива и малкото здрав разум и неразклатени нерви народни. На челни позиции в това отношение е структурата НАП, която е вездесъща като Камора, Коза Ностра и Якуза, държи всички брънки на приток на мангизи към държавната хазна, която пълним не за друго, а за да ни пишат 6 в бележника по ЕС. За да може оня икономист, дето не може да смята, да си турне във ~~WC-то~~ CV-то, че от Брюксел са му писали 6, ей затова не уважавам бележкари... карат, варат, все за оценката става дума, а не за реалната полза. Както и да е... Исках да спомена, че докато по ТЕЛЕвизията дават парада на държавната и милиционерска простотия, хората нямат работа и нормални доходи. Не могат да си плащат данъците и осигуровките, за което им се налагат жестоки глоби. Оказва се, че човек трябва да предвиди и собствената си смърт, за да внесе необходимата декларация, прошнурована и прономерована в съответния срок, не по-късно от 30 работни дни след датата на смъртта и в никакъв случай без предизвестие. Аман! Шегувайки се... реалността се превръща в паранормалност индийд. Пробвайте да сте без работа не по свое желание, да пропуснете сроковете за декларация, за която не знаете, да не си внесете 3 вноски, да идете в НАП, да видите, че след 3 невнесени дължите глоба от 500-1000 лв. (но да ви кажат, че още не се знае дали това е в сила... тва е като да стреляш с халосни по осъден на смърт... гъдел), да разберете, че примката се затяга поради глоба заради неподадена декларация, 500-1000 лв., пак ли да спомена, че сте без работа не по свое желание... Да не говорим, че на лекаря си плащаме отделно. Дето се вика... ЗО са си за държавата, за да има пари за командировки на комисиите по затваряне на болници (кахърно им, че болниците са бол, гледат да ги понамалят, че да има повече пари за фекалния индекс). Лекарите са си отделно, там си плащаш за друго, в друга каса... в друго време, в друг свят. Амин!
Или пък, в пристъп на преданост към ценностите на солидарното ЗО сте решили да поискате информация за нещата по така рекламирания от НАП ТЕЛЕфон... Кол-центровете гъмжат от някакви прясно излюпени провинциални запъртъци, не че имам нещо против диалекта им, това е национално богатство, обаче, чисто и просто, не ги разбирам. Смънкат нйещо на микрофончето, то едно ехо, едно вибрато, едно кресчендо, притьен дйен и си оставаш с пръст в устата, да не кажа в гъза... Ми научете се бе, момичета мили, да членоразделяте, па едва тогаз си подавайте WC-тата за операторки. Но както и да е...

Чух, че Галена си била купила най-новия модел обувки на Лабутен (не знам дали от връзката с лабутене, ама нашите певици много го харесват тоя дизайнер) във формата на главен мозък с идеята, че като си няма в главата, ще си го носи на краката... Или пък не беше Галена... сори, пичове, не ви различавам, но на Галена името поне е готино.

Лу(д)на

2011-01-12T21:01:00.000+02:00

Самодейната певица Луна, която е по-неизвестна, отколкото си въобразява, гостува при Отчайващите ~~водещи~~ съпруги на Станция Нова. Освен, че искаше да вдига "ВЕЛИКОДУШЕН ТОСТ КЪМ ЦЯЛА БЪЛГАРИЯ" ("народа ликува коленопреклонно и едногласно моли Всевишния…") с някаква винена напитка, кръстена ужким на нея, се изтъкна като точния човек, който щял да разпределя благата между хората. Не, че искам да я обиждам, но ние вече си имаме такъв раздавач на блага, най-вече на магистрали и спасителни хеликоптери. Та, не виждам необходимостта от нейната намеса. Кухичките водещи обаче, взеха да я насърчават да се кандидатира за, моля ви се, президент, защото тя им сподели, че била чела някъде си (интересно къде), че следващия президент на БГ-то щял да е руса жена. ОМГ, дали са посочени мерките 90-60-90, явно президентските избори все повече ще се свеждат до конкурси за красота. И слава богу, защото по ум кандидатите ни не се класират добре. И тези двете като се разкудкудякаха "ма хайде, какво чакаш, пробвай се", все едно ще си прави нова прическа или друга незначителна процедура от жизнена необходимост в техния измислен свят. Алоооу, в тия времена на гоцевщина, бойковщина и бабопенщина само ни липсва Луна президент и можем да се провъзгласим за най-великите кретени известни на Слънчевата система от времето на ГолЯмия взрив насам. Мисля, че и едноклетъчни биха проявили повече находчивост, съобразителност и такт в такава ситуация, но на Михра и Вая, уви, пак не им се получи (тоя път поне не реваха като да е загинал самият патриарх максимилианус комунистикус). Нищо, нищо, в такъв голям формат такива изцепки са като пудра захар върху мекица.

Иначе Луна се взима много насериозно и като нищо се впуснала в кампания подплатена с патетика и скудоумщини, пък и демонстрираните финансови възможности (които не й помагат да си сдобие вежди, например) вероятно могат да й помогнат в начинанието, което, както тя сама си каза, много я влече. Ами, ако трябва да се вярва на предсказанията и лунните фази - Честито нова президентка, пък... квото е, тва е.

ЦиДжей

2011-01-11T20:49:00.000+02:00

DJ Лина

Това била събличащата се диджейка Лина, която била много популярна и дори подписала с някаква много известна музикална компания у нас да... й прави компания, какво друго?! Много яка диджейка, хубави цици има, обаче я грози имплантация на сАликони, защото на онази Компания такива цици не й се нравят. Успех, Лина, само гледай да още по-активно да си бръснеш мишниците в името на шоубиза. Радвам се, че освен DJ Живко Микса ще има още някой, който да разнообразява скучните бози на Кости. Успех, мацко!

Егати якото

2011-01-08T16:45:00.002+02:00

Нова рубрика, съжалявам... налага се. Знам, че нямам никакви читатели, но това не отменя добрия тон на поведение, т.е. извинението в настоящия пост. Ще се опитам да не бъда чак такъв озлобен простак и да се държа прилично, те сами ще говорят за себе си. Снимките. Трябва да се гледат внимателно и съсредоточено. Нито една от тях не е авторска, така че претенции за авторски права се приемат на 1-во и 15-то число от месеца.

Глория

1. Момата с розовия екип на черни точки.
2. Маргаритките "обича ме - не ме обича".
3. Ръката, с която държи микрофона, жестът.
4. Звукоизвличането..., което не чуваме, TY,G!
5. Тайнствените зелени лъчи (вземете си я, цялата).

Дай на едно...

2011-01-05T16:04:00.000+02:00

Дай на едно емоционално джудже власт и му гледай сеира, но гледай да не живееш в същия блок, че става страшно... А джуджета има на всички етажи. И колкото по на ниско етажче стоят, толкова по-свирепо експлоатират смешната си власт и я размахват пред очите на простосмъртните.

Отнеми на същото това джудже властта и ще видиш блюдолизката му физиономия, която моли да бъде пощадена... Омръзна ми от джуджета, при все, че не съм от физически високите хора.

Честита Чалга Година

2010-12-30T08:31:00.000+02:00

И тази година , според древния календар на гоците, ще настъпи годината на чалгата. За удобство на гоците, които са много весели и благотворящи люде, календарът не се сменя вече 10-20 г., ебеш ли му мамата колко са, защото няма нищо по-хубаво от безвремие озвучено от нескончаема, неизчерпаема, розово-лъскава, гучи-гоце-цицо-чалгъсъ. Ох, кеф, викат си гоците и щракат смс-и за Гоцевата Коледа, докато държавният глава а.к.а. Гоце, плящи ентусиазирано и същевременно държавнически умерено пред гучи-гоце-цицо-чалгаджиите. Толкова благотворително, толкова шик. Толкова гоци си падат по това, как да им го отнемеш, ми то е като да вземеш на детенцето близалката. Срамота! А освен това, няма нищо по-хубаво да харчиш държавни пари за благотворителни концерти, за да бъдеш тяхно лице и гъз.

Затова, уважаеми гоци и гоцки, и за настъпващите новогодишни увеселителни празници, от ТЕЛЕвизията, а и по места, ще се лее тази жизнерадостна помия, която вие и ние толкова много харесваме. С всичките й КАЧЕСТВЕНИ текстове, КАЧЕСТВЕНИ певици и КАЧЕСТВЕНИ тоалети, КАЧЕСТВЕНИ цицки, защото КАЧЕСТВЕН е любимият епитет на нашите идоли, за справка - произволно предване на Нова ТЕЛЕвизия.

Не искам дори да влизам в детайли и да разяснявам точно коя певица в коя програма ще се изявява, още повече, че традиционният концерт на Пайнер в 0:00, излъчван по бтьвтьо на културата, ги събира всичките накуп за повече удобство. А Славито пак го е замислил интересно, Шостакович разбираш ли..., което на неговата аЛдитория, ако му е останала такава, звучи сигурно като амалгама между шублер, танк и москвич, знам ли... И по заведенията няма спас, почти не съществува ресторант, който в някаква част от програмата (или в 70-80% от нея) да не включва чалга. Задължително е, иначе клиентите се сърдят, щото нали... как по земите на гоците няма да се слуша исконната им свещена обредна музика, каааак. Чалгата е като пушенето, само че е по-вредна. И вместо наредби и гонки против пушачите, трябваше най-напред да внесат закон за чалгата. Собствениците на заведения над 50 кв. м. да осигурят салон за гоци и такъв за нормални хора, а тези под 50 кв. м. да се определят дали ще са само за гоцита или само за нормални хора. Ей така ги виждам аз нещата с чалгата. Но млъкни сърце...

Сега, казват, било време да сме "бели и добри", затова отправям своята скромна честитка в необятното интернет пространство:

Честита Чалга Година, гоцита и гоцки и на Вас Всевишний и Вемогъщий, Който построихте Чудните мостове край Драгичево!

Какво значи да си българин в днешно време...

2010-12-13T18:51:00.005+02:00

~~Прочетох~~ Едва прочетох това есе, написано от Лилия К. Липчева, 16 г. Може би ще прозвучи грубо, но тежка е царката корона, драга Лилия К. Липчева на 16 г.

Това есе е вдигнало смело ръка за отличен. Ако би се наложило да го оценявам (защото в едно от много измерения на битието, би трябвало да оценявам подобни творби), не би получило повече от 4,50. В едно друго измерение, както казах, защото есето е написано сравнително грамотно, дори отлично. Поради тази причина и на фона на общото ниво на грамотност, ще е наложително да му сложа поне 5,25.
Трудната част в оценяването на такива словоблудства, идва от органическата ми непоносимост към патетичното и клишираното. Есето е накичено с толкова много НЕЩА, има нещо бароково в него (дори си представям авторката му като един сладък, но тревожен малък херувим), че изпод тях прозира абсолютната парализа на мисловната дейност. Освен това, не допускам младо момиче на 16 г., във формáта на есето (свободно писане и изразяване), да използва изрази като: "Става мъчно да пиша само лошото." Има няколко изречения, за които учителката ми по литература не би се изказала никак ласкаво: "Тази, дето в нея се пеели песните, танцували се танците, езика и традициите се пазели." (далеч по-естествено днес е да кажем "тази, в която"), "Езика, който претрупваме с чуждици и изписваме с латинските букви." (това изречение няма предикат, дори околните му изречения не го изясняват), "И все пак българин е най-вече да вярваш!". Като изключим тези, в текста се вижда някаква емоционална необживяност на написаното, която не е породена от възрастта на момичето, то просто е писало, писало, писало и е гледало да се хареса на... филанкишията с псевдовъзрожденския патос. Цитатите на Паисий, реминисценциите на Ботев и разните му обобщения с новинарски привкус придават на есето шизофренна разнопосочност. Ще бъде цяло щастие, ако това е написано, за да бъде харесано и оценено от някой си и съвсем жалко, ако наистина един млад човек мисли по този невероятно странен начин, при това, лишен от всякаква индивидуалност.
Аз напълно я разбирам. Ядрото на текста е ясно, намерението й е ясно, но реализацията е несполучлива. Всичко това не би имало никакво значение, ако, АКО това есе не се пробутва като алтернатива, като вариант и като образец. Мирише на нафталин и пионерски връзки. А всъщност, то, есето не отговаря на въпроса какво е да си българин, лично за нея какво е.

Ужасно много мразя моловете, но мисълта, че настъпващата интелигенция от литературните кръжоци и с отличните оценки в училище е такава (или предстои да е), супер много ми се иска да се скрия в някой мол и да си пазарувам боклуци до побъркване. Аман от леещи се кърви, мировата скръб на романтиците, от Паисий и от Ботевско-Вазовски полюции. Не, честно. Какво му е по-гордото да си бълагрин, отколкото да си швед?! Съвсем нормално е да си българин, просто е нормално, няма гордост или срам. Единствено комплексарщината и промиването на мозъци може да ни кара да си мислим, че трябва на всяка цена да има нещо изключително специално в това да сме българи. Просто сме такива и точка по въпроса, сякаш можеш да избираш къде да се родиш. Не е въпрос на чест, сори. Иначе, навсякъде има молове, парите движат света, хората пишат на латиница (щото им е по-удобно, не ги тресе патриотарска треска, щот' дайте да върнем глаголицата, какво е това кирилско писмо, че то си е гръцко, та дрънка, егати), учат английски, строи се зверски (не, че го одобрявам), религията губи позиции, изобщо... ма навсякъде е така, голяма драма. Та и картините на Попов и Гюдженов ми се привидяха докато четях. Ениуей (опс, сори), положението не е обнадеждаващо. Искам да видя есето на двойкаджията, който не членува в литкръжец. Не, държа да го видя.

Без претенции,
ваш верен възрожденец!

Звезден репортер

2010-12-11T14:33:00.000+02:00

Ей тази рубрика на новините на Нова така и не ми стана ясна. Толкова е безсмислена, че може да мине за комедийната част от емисията, НО пък след 3-4 репортажа с ББ, всичко смешно започва да звучи трагично.

Последният звезден репортер, когото гледах в четвъртък, ако не греша, беше Красимир Каракачанов. Сега, кое точно му е звездното не може да се прецени, но то и Кичка Будурова беше в тоя кюп, така че... логика всяка тука оставете. Та, лидерът на ВМРО, както е известен, се беше заел да отрази проблема с циганските гета (или ромски, комуто както се харесва) . Най-много го беше разстроило съжителството на модерни сгради на единия тротоар на КВ-то (бул. Константин Величков) и бараки от другата страна. Разбира се, тук драмата на естета е много по-голяма отколкото би могло изобщо да се предположи. Пред въпросните бараки Каракачнов отправяше своите въпроси към един ром, който се изразяваше по-правилно от някои телевизионни водещи и който твърдеше, също тъй, че бараките били законни и хората имали натурални ~~сокове~~ актове, работели и се справяли според възможностите си. Ромът посочи като проблем незаконните гета и беше съгласен, че така не бива, трябва да ги разрушават, но пък и хората не бивало да стоят на улицата... И както си хортуваха сладко пред бараките, изведнъж камерата ни пренася в СО (мисля), където Каракачанов задава въпрос на един от членовете на Общински съвет, който, ооо, миг поспри, чакай-чакай, ма това е Ангел Джамбазки от ВМРО. Тук няма ли нещо нередно по дяволите?! Къв е тоя звезден репортер и къв е тоя звезден общински съветник (известен с човеконенавистни прояви и изявления по отношение на различни по вид, род, форма, маса, цвят и сексуална ориентация малцинства)? Всъщност, извод от репортажа нямаше, но то никога няма, та не го и очаквах. Но все пак, все пак... беше доста нечистоплътно. Нещо като малко гето всред помията от псевдо-новини.

Какво прочетох днес...

2010-12-10T20:01:00.003+02:00

Това е с претенция за постоянна рубрика, та, днес прочетох следната мъдровиня:

На всекиго хрумват глупави мисли, само че умният не ги изрича...

Викам си, трябва да замлъкна завинаги, ако е нужно да се ограничавам до изказването единствено на НЕглупави мисли. Пък и чий е критерият за определяне на глупостта на мислите ми? Според мен тази мъдрост е глупава, умникът, който я е изрекъл, моля да си я вземе назад!

Честит декември!

2010-12-07T12:26:00.000+02:00

Декември е най-пълният с празници месец в годината, което е... малко досадно, особено, ако имате и няколко роднини с лични празници, за които също трябва да се осигури количество еденье, пиенье и подаръци. Покрай улисията с насъщния и по някой лъскав парцал за подарък, все по-често се замислям какво му е хубавото на този изнурителен, изтощителен, разоряващ и затлъстяващ месец?! От края на ноември се появяват огромните табели за намаления, офертите за Никулден, 8-ми, Коледа, НГ, пластмасовите елхички, украшения, китайският дядо коледа и руската снегурочка, промоциите, коледните пакети, опаковки и вариации на всякакви стоки, вкл. бира, картофи и шпеков салам. Магазините приличат на една зейнала ненаситна паст, която иска да погълне всичките ни пари под претекст, че ще "зарадваме любимите си хора". Нанайки. На всичкото отгоре, повечето хора се чувстват като на тръни, щото не знаят с колко пари ще разполагат по празниците и дали ще могат да нахранят любимите си хора, нежели да ги зарадват с китайски марков подарък. А и вече стана едва ли не задължително да се подаряват нужни и ненужни вещи за щяло и нещяло, само и само да се оправдае шибаният китайски внос, иначе кому са притрябвали кичозни керамични къщички-свещиници, еленчета-свещници, шишарчици-свещници, джудженца-свещници, посипани с брокат, изрисувани несръчно, но всеотдайно от китайските деца в часовете по трудово (да не изглежда като експлоатация, макар че надали). Коледните празници продават всичко, измишльотината Дядо Кока-Колада продава всичко-хо-хо-хо и после прибира тлъстите пачки в големия си чувал и смуче коктейл от кокосов орех, докато вие свивате постни сармички и рендосвате тиква, убедени в неотменната християнска традиция.Само дето в Коледа не е останало нищо християнско, всичко е подчинен на църквата на Златния телец, от зелевия лист "Christian Louboutin" до хартията за опаковане на подаръци "LV", от пършивата елхичка "D&G" до петолъчката на върха "Escada". Всичко трябва да е супер-лукс, все пак, това е Коледа. Нещата са аналогични за всички останали празници, аналогични опашки от хора риба-невидели, портокали-невидели, аналогични мол-задръствания, тарашене на всички магазини, блъсканица... ходене в Банско за 8-ми декември, 100 лв. оферта, звънят звънчета зън-зън-зън и пр., и пр. Щуротия, все едно можеш да погълнеш всичко, от което си се лишил през годината, за 4-5 дни, докато траят коледните празници. Все едно можеш да изпиеш дузина двулитровки лимонада или да изядеш 8 кг. руска салата...

Декември е най-пълният с празници месец в годината и вече откровено ми се повдига от малоумни реклами, призиви и промоции. И от българската реклама на Кока-Кола, която прилича на картонена. Все пак, не забравяйте, че дните преди Коледа са дни за смирение и равносметка, не за ожесточение, настървение и лакомия. Вярно е, че сме се върнали във времето на императорите и че не Христос се ражда за нас, а златното слънце, новата година е пълна с нови поводи за харчене на много пари, но все пак... избягвайте марковия ошав и не забравяйте да турите чесън на трапезата. Честит декември!

Дъждовно време

2010-12-03T19:48:00.002+02:00

Тц. Не е за турските сериали, ами за дъждовното време, което винаги изважда на показ атавистичната природа на простаците, които са успели да си закупят автомобили. (и по сухо се проявява, но при лошо време се усеща повече). Съжалявам, ако сте от тях и се разпознаете в текста. И изобщо не съжалявам, белким се научите на малко по-прилично поведение. Всички пищят от "войната на пътя" и непрекъснато се пишат и обговарят разни препоръки на тази тема - за взаимоотношенията, предимно, между двама идиота в коли, които едновременно с тежката задача да екзистират в полутечно агрегатно състояние, извършват и управление на МПС-то. Обаче много рядко става дума за "етиката" спрямо пешеходците в джунглата, наречена градска среда. Като пешеходец с дългогодишен опит и без регистрирани нарушения (пресичам на зелено, на пешеходна пътека, ако има такава, не тичам като подгонен дивеч, не създавам паника, отчитам знаците на автомобилите и общо взето, гледам да се държа възпитано), мисля че трябва шофьорите да се позамислят малко повече, особено при неблагоприятни атмосферни условия като сняг, силен вятър и дъжд.

Днес за пореден път, видях как един отявлен наглец засече жена, която пресичаше на пешеходна пътека (светофарът не работеше) в гадния вятър и дъжд, след което спря, отвори вратата и започна да я псува. Простачка била. Да се позамислим пак, той е на сухо и топло в колата си, влиза в задръстване по ул. Раковски, т.е. няма за къде да бърза (и да иска не може) - жената носи торби (отличителен белег на добрата домакиня), вятърът блъска чадъра й, плющи зверски дъжд, студено е и всеки (прост) пешеходец бърза да се свре на сушина. Освен това, тя пресича на пешеходна пътека. Кой е тук простакът, питам аз и отговор не искам. Къде щеше да стигне младият селяк в 18:30 ч., в най, ама най-зверското задръстване по Раковски, защо, след като почти сгази жената, трябваше да излезе от колата си (за псувня и ругатня винаги имаме време и желание) и да я напсува като последен тъпанар, а можеше и да я догони и набие... (просто предложение). И до каква степен трябва да си оглупял и озверял от егоизъм, че да не си даваш сметка за елементарни неща като това, и без друго, исконно предимство на пешеходците.

Другата простотия със статут на национална гордост, да караш през локвите така, че поне 5-6 човека, имали нещастието да кибичат на спирка, да бъдат доволно окаляни, намокрени и накарани да се чувстват като пълни мизерници, особено, ако са се запътили на работа или по други важни задачи (а не към къщи, например). Не мога... наистина не мога да си го обясня. Хубаво, да се става случайно - веднъж-дваж, но понякога е очевидна и наглостта, и желанието да направиш точно това на нещастниците, които са избрали да се возят в СГТ или просто са слезли от вездесъщото си автомобилче. Чудя се, никога ли такива екземпляри не се откачат от волана, та им доставя кеф да унижават хората по този начин... А чувството, че нищо не можеш да им направиш е... чувството, че нищо не можеш да им направиш. Ужасно.

Третото нещо също ме хвърля в буйна радост, 'щото се случва дяволски често и е мега дразнещо. Когато колите на СГТ спират по спирки и автомобилите са длъжни да спрат зад тях, за да могат хората спокойно да слязат и да се качат. Е... винаги ще има някой тарикат, който да спре баш пред вратата. Особено весело е, когато автобусът/трамваят имат по 2-3 врати за качване и слизане... и когато една от тях е напълно блокирана, а втора наполовината. Неописуемото настава, когато в тази ситуация тръгне да се качва/слиза майка с количка (те като цяло, майките с колички заслужават отделен опус, горките, защото са подложени не на терор, ами на същински геноцид; не с пирони да драскат колите, ами да ходят с противопехотни мини, пак ще е малко като отмъщение за униженията, които търпят). Та тези, които спират тъй виртуозно, никога дори не си правят труда да се изместят напред или назад, просто седят вътре като същи пънове, гледат как слизащи/качващи се се гърчат като дъждовни червеи да ги заобикалят, че даже подсвиркват, ако вземеш да се отъркаш в гнусната им количка или се качиш последен, пък те вече са пуснали съединителя и ша тръгват р'ъйшли. Има и по-изучени сред тези, те пък най-фриволно си паркират, ама бамбашка, по спирки и край спирки. Няма какво да го описвам, същото е, само че зад стъклото го няма вкоренения израстък.

И тъй... весело си живеем, сякаш не зависи от нас да ни е по-добре. Никой не ни е виновен, че се държим като изпуснати от синджир, ама наистина никой.

Презерватирай се!

2010-12-01T18:39:00.001+02:00

Строй се, преброй се, равнис, мирно! Презерватирай се! - строевата подготовка се държи на високо ниво. Благодарим на МЗ и на всички съкращения, че се грижат за нашето здраве и информираност. Но защо, защо по-дяволите?! Толкова ли сте тъпи? Правете като любимия режисьор на фолк-певиците, като не знаете какво и как, като се страхувате от пълен провал, просто препишете. Може да е лошо и да не го практикувате откакто завършихте университето, ама е по-малкото зло. Наистина.

АнтиСПИН кампанията не била за лелички.

Чшшш, алоу, 'асково, кого наричаш ти леличка бе? И шо да не е за лелички, леличките да не би да не им "влиза" и "излиза", а? Да не би само тийновете да правят секс и свирки, закостенели, лениви, мухлясали мозъци глупави? Всеки човек, който прави секс, може да се зарази от СПИН, той не е привилегия за определени групи хора. Така че е още по-безумно да се твърди, че единственият в годината информационен клип за превенция на СПИН е насочен към "младите хора". Така и не се уточнихме кои са младите и кои старите в тая държава. Аз съм млад човек, но не съм тъп човек и не мога да понасям непрестанното подценяване на интелектуалния капацитет на хората, както и непрестанното, но за сметка на това упорито възпитаване на овчедушие и простотия.

Явно антиСПИН кампанията не е и за хемофилици и хора, на които преливат кръв, защото тяхното "влиза и излиза" така и не беше застъпено в клипа.

Ужас, ужас, бедни ми юроде и ти, бедни ми Йорик. Ще си закача червата на закачалка вече, защото ми писна непрекъснато да повтарям, че ми се повръща.

Интересно ми е тези, които не намират нищо нередно в клипчето, бе вие, ходили ли сте поне до 5-ти клас на училище?! Някой някога възпитавал ли е у вас, изключая вечерното шоу на СлаАзис, естетическо чувство? Нещо... така, валс, танго, сещате се... Наистина, ама съвсем ли наистина тази зелена бранзукла с вендузи ви се струва ОК?! И изрезките от жена и мъж, предполагам от някой сайт за продажба на бельо, и свирката... свиренето на свирка е опасно занимание. И ви се струва ОК проблем като СПИН да се превръща на кодош? Не е проблем, така ли? А правили ли сте си тест за СПИН, тръпка ли ви беше да си чакате резултатите? Веселко, м?

Уринирайте и се презерватирайте редовно, грубичко, ама презерватирането предпазва и от размножаване.

Епическа битка за кило банани

2010-11-26T20:05:00.008+02:00

Подозирам, че ако следващият мастодонт в продажбата на преоценени хранителни продукти открие магазините си с промоция на грозде, 0.002 ст. за зърно или леща 0.0001 ст. за брой, ще постигне непостижимото. Защото след епическите битки за банани със сакралната цена от 0.69 лв. за кг. и краставици 0.33 лв. за брой, просто няма какво повече да се търси в таргетирането и маркетирането. Естествено, ако на някого му се гледа "умирай трудно" в супермаркет-версия, може да пусне стограмки олио за без пари и тогава гарантирам кървави схватки, защото олиото винаги е стояло на върха на ценностната пирамида от стоки за българския потребител. Далеч пред култовите кисело мляко и салам. Разбира се, маркетинговите ми вдъхновения са предоставени услужливо за ползване от любезните продавачи на преоценени стоки.

Не бедността е онова, което активира подобни пристъпи на животинска ярост. Съвсем не вярвам, че човек, който купува 3 кг. банани по 0.69 ст./кг., не може да си позволи едно бананче за 30 ст. или кило за 1.70 лв., например. Но, както е казал народът, малко преди да изпадне в деменция, коремът има насищане, но окото човешко - не. Затова от управата на магазина са се ориентирали към изпитаните соц-прийоми, а именно своеобразна "купонна" система. Според нея, на човек се полагат до 3 кг. банани, до 5 л. олио, до 10, забележете, броя краставици и пр. Толкова мило и толкова родно, че чак ми се доплаква. Това е своего рода хуманитарна помощ от страна на Лидл (що за непроизносима комбинация?!?!), която драгият български потребител трябва да приеме в условията на криза, но и да заплати на символична цена. Омерзението става пълно, когато пред магазина се извиват опашки от побеснели хора, които се ръчкат, блъскат, хитруват, за да минат напред, влизат в словесни и физически разправии за всеки 3 см. пространство и за всеки неправомерно употребен банан.

Абсолютното убеждение, че соцът идва в по-лъскава опаковка, не ме напуска нощ и ден. Боря се с него, обаче никакви признаци на успех. Управлението на аз-правителството на ББ е само върхът на айсберга, както се казва, то е резултат на един процес, който се развива от 4-5 години, а може би и повече. Желанието за сляпо възмездие, ако може веднага, "по заповед на щуката" и с публична екзекуция. Еманацията на "народния човек" и неговото "народно поведение", което се проявява като грубиянщина, безпардонност и откровено невежество демонстрирано с потресающ непукизъм. Абсолютно успешната подмяна на ценностите, която вече приключи, не може да се каже дори, че категорията "ценност" има някакво измерение извън любимите ми неща за задоволяване на нагона за пари, власт, глад, секс и доминация, от най-ниско до най-високо ниво, ама от което си щете ниво и сфера на живота. Дори и такива неща, които навремето са стояли под удобния параван на някакви концепти като родина, майка, партия, честност, вярност, ала-бала, днес вече не се налага да бъдат забулвани, могат да се кажат открито. И понеже до скоро това е било забранено, изговарянето им и превръщането им в медия, не може да се каже изкуство, доставя извратена наслада и опиянение. Всъщност, на хората им бе създадена добре наторена почва да изпаднат в състоянието, в което се намират сега. Да бъдат безмозъчни и безкритични. От друга страна, носталгията по миналото до такава степен е завладяла съзнанието, че привиждам неизразимо блаженство и удоволствие от закупуването на определен брой нискокачествени стоки на символична цена. Както някога. "Пуснали са портокали", цялата рода на опашка, за да може всеки да вземе по 2 кг. или колкото там се полага. Пререждане, шпионство, кой колко ще вземе, кой къде ще занесе, колко пъти ще се нареди и пр., и пр. Фатално, фатално идентични ситуации.

Пак повтарям, това не е от нямане на пари, това е от примитивното желание да изконсумираш всичко де що видиш, да го прекараш през червото и да се опиташ да симулираш смислено съществуване. Единственият начин за оскотелите човешки същества да докажат своето съществуване, е да консумират. И то, да консумират така, че след тях да си личи какво са консумирали и най-вече колко. Подразбира се, че колкото по-голям остатък и излишък има, толкова по-ценно е съществуването, така да се каже. При това, оскотяването ни най-малко не съвпада с величината на доходите на въпросните хора. Оскъдицата е нещастието на най-бедните, които никога няма да направят блокада на Лидл или Пени, защото те не могат да потребяват с килограми, не могат и да си купят с килограми, бидони, литри и пр. тонаж. Оскъдицата, също така, е привилегията на богатите, или да кажем, заможните хора, които имат съзнанието, че не консумирането на множество евтини продукти повишава качеството на живота, а възможността да употребяваш качествени продукти. Това съвсем не значи, че богатите или заможните хора в БГ не се презапасяват и не страдат от комплекса сиромашко-невиждало, даже тъкмо обратното.

Положението е тъжно. Тъжно е и оправданието, че хората се били държали по този начин, защото били бедни, нямали, видите ли, парички и затова се нахвърляли така на промоционалните оферти. Такива оферти обаче, не са новост за България и досега големите, а вече и по-малките вериги, пускаха брошури с доста ниски цени. Но желанието да се "докоснеш" първи до новото, да си купиш 11 краставици, когато имаш право на 10, да живееш с мисълта, че докато съседката е била на работа, ти си успял да я прецакаш и си купил последното промо-олио или промо-туршия, да се разхождаш гордо с пликчето от Лидл, да си станал част от "голямото европейско семейство", както ти набиват разните му там реклами, безценно. Епическата битка за торба банани и краставици на бройка изгражда новият национален мит... явно фактическото приобщаването към Еуропата ще бъде калено в борби за хранителни стоки на намалени цени.

За 0.69 лв./кг. си купуваш много повече от банани, купуваш си една торба илюзии, а разхождайки се по стерилизираните плочки в магазина, аха-аха и си се почувствал като немеца. Те ти го европейското самочувствие. Те ти го новият национален епос. Да живей!

Билборд

2010-11-25T17:34:00.002+02:00

Билбордът е една свинщина, която се разпростря из държавата в зората на зората на демокрасито. Май. Преди това имаше големи неонови надписи "МЛЯКО и СИРЕНЕ" или "ХЛЯБ", но билборди не си спомням. Може би, защото височината на крехката ми възраст не ми е позволявала да съзра тези величествени произведения на рекламното изкуство. И да е имало, не са били толкова много, толкова нагъчкани и толкова скъпи.

Рекламните ейджънсита вложиха големи парични и времеви ресурси, за да изградят мрежа от билборди, на които да си напишат жиесемите, преди "голямите" клиенти да си поръчат рекламка на техния стратегически билборд. Честно казано, като знам какви тъпотии слагат по билбордите, мисля че семплото платнище с жиесем написан със спрей е направо свръхгениално. Както и да е, по-късно клиентите си поръчват реклами и настава тюрлю гювеч от цици, гъзове, автомобилни гуми, путки замаскирани като... путки (сори, Флирт), кредити замаскирани като подаръци, ракия, мастика, узаки, вино, студен чай с ганджа, топъл чай с кока (тц, преувеличавам), цигари, супи в пликчета, пликчета с различно съдържание, тигри, зебри, змии и всякакви други животни с шарен епидермис+жени, пленти ъф голи, разчекнати жени с екстензии на главата и с картали на орли-столетници. Освен покъртителните рекламни стратегии, естетски виждания и вдъхновяващите фотографски хрумки, всички неща, които се качват на билборд, минават през двете леви ръце и сакатия мозък на някой хашлак, който е упражнявал фотошопа в часовете по физическо. Не мога да разбера защо изобщо си хабят времето и харда да си инсталират фотошоп, като тези резултати спокойно могат да ги постигнат и с пейнта.

Преди време имаше обществена дискусия (леле майко) на тема "е ли билбордът опасен дистрактор за шЕфЙорите". Загрижени будни граждани споделиха опасенията си, че нарастващият брой путки и путкообразни обекти на билбордите разсейва както женската, така и мъжката част от шофьорите. А една агресивно настроена гражданка недоумяваше как е възможно да се рекламира кухня с изображение на гола жена по престилка... Имаше своите основания жената, но така или иначе обществената дискусия приключи в полза на емблематичната за страната ни теза "чи кво от туй". Билборди продължи да има дори след нежния задник на азис срещу фалосоподобния паметник на Левски. Аз не намирам голям скандал в това двама национални герои на две различни епохи да осъществят културен АНАЛог, но тогавашният кмет го намери за подходяща възможност да изгради имиджа си на непоколебим и решителен, строг и справедлив управленец. И геройски го свали билборда му с билборд. Евала, но и ашколсун.

Мисля че последният скандализирал обществеността билборд беше във връзка с представянето на пасквилчето Пентхауз. На него имаше хиперболизирано изображение на око, което трябваше да прилича повече на путка. Не разбрах посланието. Не се славя с широта на познанията и възможностите, обикновен човек съм, да не кажа леко посредствен. Това путОКОбразно нещо беше услужливо изплющяно на възлови места като училища и детски градини. Та кой не помни чичкото, който се заиграва с патето си в кола до училищния двор или зад дръвчето до оградата... и той е част от таргета на списанието, кому би дало сърце да го лиши от информация за първия брой на списание, в което може да ползва окото си, за да вижда много и различни путки.

Много неморално от моя страна да пиша такива грубиянски и цинични заключения, но не е ли това целта и посланието, не са ли това истинските имена на замазаните с пейнта неща?! М?

Е, разгеле, кметицата, известна още като дериват на Бойко, г-жа Фандъкова, вчера обясняваше по тв-то, че билбордите щели да изчезнат от централните части на София (не разбрах само за София ли се отнася обезпаразитяването или и за други градове), като фирмите, които сами си ги демонтират получават бонус, няма да ги глобят. А трябваше да ги глобяват за тъпи и грозни реклами и за подвеждащи и за противоречащи на основни постулати във вселената, като този, че красотата не е симетрия, примерно, уважаеми д-р Енчев. Трябваше да глобят и себе си, че позволиха на малоумни и бездарни рекламисти да обезобразят немалко освинения пейзаж на София с грозните си билборди. Но млъкни сърце, сега ще ги демонтират.Много се радвам. Преливам от неподправено хейтърско щастие. .

Приложна магия

2010-11-21T22:54:00.000+02:00

Последиците от изпростяването ни са необратими. Преди беше смешно, че има цяла телевизия за гледачки и баячки, но те вече са си институция. Навсякъде, във всякакви предавания нахлуват диви и щастливи гадатели, ходжи, магьосници, хироманти и всякакви изпуснати луди. Дават съвети, предсказват бъдещето на човечеството, учат ни как да направим магия на съседите или съперниците в любовта. Снабдяваш се с марли, жабешки крачка, сол, пипер и някои билки, съшиваш с бял конец, дясна ръка, ляво рамо, 52 дни, числото пи и еленът Рудолф да са ти на помощ. Преодолявате лошата карма, правите очистителна диета и се захранвате с кърма на третородно дете... Гадости, гадости... една глупост върху друга глупост.
За целта въпросните улави са поставени в мистична обстановка от червени сатенени чаршафи, полумрак, пара и се носи музика като от отвъдното. Водещите се стараят да изглеждат максимално тъпи и да задават гнусни въпроси в геометрична прогресия със скорост от 300 хил.m/s, клоняща към тази на светлината. Отговорите на уважаемите специалисти овладяват гамата на чувствата от неистова агресия, ей ся ше стана и ше му разбия на тоя мръсната уста до истеричен смях с елементи на уринарна инконтиненция. Върхът на цинизма е, когато заговорят, че "ний сме хора християни", те, моля ти се, били християни.
Гнусотии и невежество винаги е имало, винаги ще има, само че какво позволява на някои телевизионни самодейци да ги пласират с такава лекота и постоянство не мога да си обясня. Би трябвало в тая държава да има някакъв орган, ако ще и полов да е, който да се погрижи тези шарлатани кожодери да нямат достъп до ефир. То е ясно, че няма как да накараш бедните и изгубили вяра хора да не се доверяват на знахарки и гадателки. Ясно е, че безсилното здравеопазване, а често и недостъпното за някои, ще тласка все повече и повече хора към лечение с картини, махала, конци, магически треви, мазила и течности с неустановен произход. Ама не е нужно да ми ги тикат и по телевизията, защото това изобщо не е безобидно. Те не са се клели, ако не помагат, поне да не вредят, пък и как биха могли да знаят какви ще са последиците от цяровете като са ги изпитвали клинично на принципа, ако ожвее, оживее, ако ли не... божа работа. Как изобщо на някого му хрумва да рекламира сътворяването на черни и вуду магии, на действия целящи да причинят някому вреда, че дори и смърт. Вярваш или не... това не са новите кубети, а тежка мозъчна деградация както на тези, които с това си вадят хляба, така и на онези, които смятат, че подобни субекти са подходящи за сюжет на забавни и информационни предавания.

Хартия ли пестите?

2010-11-21T22:30:00.001+02:00

Напоследък ми се налага да се занимавам с разни неща в сферата на банковото и застрахователното дело и изгледах купища репортажи и анкети на такава тематика. Хората са настроени песимистично, ако изобщо някога са посягали към застраховка, а за опита си с банките предпочитат да не говорят изобщо.

Разбира се, че всеки си е виновен за хала, на който се намира, ако не е чел и са го извозили леко, но все пак... за малките буквички, хартия ли пестим или как? Защо в договорите за кредити, депозити и всякакви други банкови услуги най-важните неща са записани с шрифт толкова ситен, че определени възрастови групи или хора с проблематично зрение като мен, да трябва да го четат с насилие върху очите си. Едно, че това е проява на лош вкус и лошо възпитание от страна на тези финансови институции и второ, клони към дискриминация. Да не споменаваме, че за много от таксите, цаките и допълнителните условия и изисквания, научаваме едва след като сме се подписали и така да се каже сме се омазали като прасе в тикви.

Пренебрежително ситния шрифт на малките буквички не е във връзка с глобалното изпотяване на глобуса, нито с опазването на амазонските гори, той има една единствена цел, да ни подведе, че не са важни. Да ни създаде психологическата измама, че и да не ги прочетем, няма да изпуснем много от информацията... Всъщност ние едва успяваме да прочетем основния текст, защото служителите все бързат или иронично накланят глава, докато изчакват поредния пейзан да си разпише смешния договор за кредит, карта или депозит. Или за застраховката за екскурзията до Кушадасъ.

И понеже много се ядосвам на хора, които не четат и на такива, които се поддават на внушението, че подписват едва ли не парченце от тоалетна хартия и хич да не му мислят, искам да знам защо след като всички ни учат и съветват да четем ситните буквички, защо, аджеба, не вземат да ги печтат нормално. И без това договорите не преливат от естетизъм, а за три реда повече няма да захабят много хартия.

Е, остава си въпросът дали в договорите е записано всичко необходимо, независимо от шибания шрифт, но все пак... обявявам война на дребните букви и на нервничещите служители. Обещавам ви, че ще си чета договорите най-надлежно, ако ще да са за заем с цел закупуване на четка за зъби. Това си е мое право и никой няма право да се държи сякаш не е и да се опитва да ми го отнеме. Капиши?

еБАН

2010-11-20T20:41:00.000+02:00

БАН

Много от настоящите поплювковци, които грачат срещу БАН, трябва да изпитват срам от себе си. Не поради някакво патриотарство или чувство за национална гордост, не поради друго, а поради това, че са неграмотни. Неграмотни, нагли и агресивни. БАН съществува като институция много преди тази или тези, които днес са се пльоснали отгоре му в неистово желание да го унищожат като исторически ценно и като важно явление в нашата патетична и скромна културна и политическа история. И от собствения летопис на бъдещата академия се вижда, че усилията за просветата на "пази боже, сляпото да прогледа", винаги са били плод на лична заинтересованост и чувство за дълг у по-учените люде. Създаването на академията и посторяването на сградата й са лични инициативи, заплатени персонално с лични кредити.

Напред науката е слънце.../Слънце е нашата партия...

За жалост, както всичко друго у нас, така и БАН е минала под ножа на партията-майка. Както ни е добре известно по време на такива режими да се говори за свобода, наука и сериозни научни постижения и открития е, меко казано, нелепо. Въпреки това, българските учени, включително от структурите на БАН имат своите постижения, които се дължат вероятно на неистовия тогавашен стремеж към откриване на комунистическата топла вода, комуниситческото колело и комунистическия лост и всякакви други собствено комунистически открития, с които бъдещото развито общество следва да се гордее някой светъл ден.

Напоследък се появяват носталгични арии във връзка с времето на соц-а, така че едва ли за всеки е ясно, че разложението на ценностната система и на труда, в т.ч. и на на научния труд, е започнало точно в този период. Държавата плаща на калпак, кръстосаните кълки, кафето от цикория и интригантството са приоритет на коминистическия ст.н.с., не за друго, ами защото с прослава на бащиците на народите и връзване на връзки, могат да си откарат до пенсия. Пък и какво има да му се открива на колелото и топлата вода, те са си вече открити, туриш им по едно "комунистически", т.е. "наши" отпред и печелиш титла. Ако си много на зор, винаги можеш да направиш някаква "рационализация". Тези, които са имали нещо да откриват и да правят в областта на науката са си били камшика или са им набили някои чевии още тогава, та после да можем да кажем, че еди кой си дето измислил еди кое си, например компютъра, бил от български произход. Голямо важно.

За Бога братя...

И така, след това вече пари нямаше, а голямото кръстосване на кълки още не е приключило. Естествено с изчезването на мижавата сигурност в утрешния ден, ст.н.с.-то още повече се разложи морално, още повече, че сега кафето от цикория трудно се намира. Всички изпаткаха обратно пропорционално на възможностите си, пропиха се и се овъртяха в лични дългове, простотия и липса на смислени занимания. Липсата на смислени занимания унищожава много повече мозъчни клетки, отколкото който и да е мозъчен удар. Сериозно. Затова учени почти не останаха, но за сметка на това се навъдиха няколко вагона откриватели, които ни церят от рак и спин и карат автомобили на вода, а някои дори на въздух. Наука няма, научени хора скоро няма да има никакви, защото университетите, където се очаква да запокитят отломките от иначе гордата и светла инициатива за Българското книжовно дружество от 1869 г., са едни мракобесни институции, където влизаш, за да ти остане едната диплома и посредственото мързеливо образование, което си сдобил в часовете на късна сутрешна и ранна следобедна дрямка.

Положението с науката у нас е умряла работа. Протестите са умряла работа. Умряла е самата идея за просвета. Умряла е от всичките червени ритници, които е яла, от всичките сини ритници, които е яла, от БКП-то, от ДДС-то, от туморните съществувания на разни къртици, които, ако ги срещнете по коридорите, ще установите, че нямат очи. С какво ще четат лекции, с какво и чии книги ще четат, за да правят наука... не знам. А и не искам.

Някои хора считат, че нещата имат смисъл, само ако можеш да ги изсереш или похарчиш. Науката никога не е била приоритет на такива хора, а и те никога не са я разбирали. Проблемът на нашата наука не е в това, че тя не може да бъде изсрана и похарчена, а в това, че тя се прави от субпродукти. И естествено резултатът не може даже на ракия да се свари, даже и с много захар... А както знаем, всичко може да се направи на ракия.

Мъчно ми е за БАН, за идеята, за възрожденския дух, за читалищата, за чувството, че силата е в ръцете на умния. За всички тези глупави, смешни и обезценени неща. И аз се питам какво трябва да се направи в този случай, какво? Трябва ли тази институция да бъде поставена на колене, унижена и унищожена, за да остане поредното тъмно петно в дрипавата ни култура? Не може ли да й се вдъхне живот, не може ли да се модернизира? С какво ще оправдаваме свободата и независимостта си един ден, когато няма да го има нито БАН, нито Софийския университет? Кой ще уплътнява тази драгоценна история, която се учи в училище? Само министерства и молове ли трябва да има в тази наша столица превърната в бардак? Патетично, нали? Знам. И смешно, това също го знам. Но все пак... всяка държава си пази старите културни институти, дори има неблагоразумието да влага пари в тях, да се гордее и да ги ползва като своя запазена марка. И по-бедни и изостанали страни от нашата намират начин... проблемът не е в начина. Дори не е в парите. Нека си признаем, няма кой...

Размисли от кухнята

2010-11-20T19:54:00.000+02:00

Текстовете нахвърляни тук са плод на кухненски размисли, докато бутам прането в пералнята или лъскам старата кафеварка, или кълцам лук. Това е единственото време, в което ми се мисли за нещата, които се случват в държавата, в която живея. През останалото, се опитвам да се затворя в собствен свят, за да избегна конфронтацията с реалния, че дори и виртуалния, който ни се случва. Не успявам да се справя с агресията, която се е превърнала в по-важна съставка за живота от въздуха и водата.

Напоследък все по-често се чудя защо точно тук живея, какво е патриотизъм, какво е амбиция. Какво са границите, държавите, историята, политиката, войната, религията. Какво струва един живот в постоянно отлагане на нещата, които искаш. Не защото си неспособен, некадърен или неук, а защото тук нещата не стават така, просто не стават. Тук не се подписваш официално под цялата си заплата, тук банките не отпускат реални кредити, тук си избираш не дом, а просто покрив над главата, ставаш икономист, адвокат или футболист, не толкова по желание, колкото по презумпция, защото там се плаща добре. Тук не се занимаваш с наука, защото е срамно. Не ставаш лекар, защото е унизително. Не ставаш учител, защото е опасно. Не ставаш много неща, защото дори не подозираш, че съществуват.

Седя си в кухнята и си мисля...