Дъждовно време

Тц. Не е за турските сериали, ами за дъждовното време, което винаги изважда на показ атавистичната природа на простаците, които са успели да си закупят автомобили. (и по сухо се проявява, но при лошо време се усеща повече). Съжалявам, ако сте от тях и се разпознаете в текста. И изобщо не съжалявам, белким се научите на малко по-прилично поведение. Всички пищят от "войната на пътя" и непрекъснато се пишат и обговарят разни препоръки на тази тема - за взаимоотношенията, предимно, между двама идиота в коли, които едновременно с тежката задача да екзистират в полутечно агрегатно състояние, извършват и управление на МПС-то. Обаче много рядко става дума за "етиката" спрямо пешеходците в джунглата, наречена градска среда. Като пешеходец с дългогодишен опит и без регистрирани нарушения (пресичам на зелено, на пешеходна пътека, ако има такава, не тичам като подгонен дивеч, не създавам паника, отчитам знаците на автомобилите и общо взето, гледам да се държа възпитано), мисля че трябва шофьорите да се позамислят малко повече, особено при неблагоприятни атмосферни условия като сняг, силен вятър и дъжд.

Днес за пореден път, видях как един отявлен наглец засече жена, която пресичаше на пешеходна пътека (светофарът не работеше) в гадния вятър и дъжд, след което спря, отвори вратата и започна да я псува. Простачка била. Да се позамислим пак, той е на сухо и топло в колата си, влиза в задръстване по ул. Раковски, т.е. няма за къде да бърза (и да иска не може) - жената носи торби (отличителен белег на добрата домакиня), вятърът блъска чадъра й, плющи зверски дъжд, студено е и всеки (прост) пешеходец бърза да се свре на сушина. Освен това, тя пресича на пешеходна пътека. Кой е тук простакът, питам аз и отговор не искам. Къде щеше да стигне младият селяк в 18:30 ч., в най, ама най-зверското задръстване по Раковски, защо, след като почти сгази жената, трябваше да излезе от колата си (за псувня и ругатня винаги имаме време и желание) и да я напсува като последен тъпанар, а можеше и да я догони и набие... (просто предложение). И до каква степен трябва да си оглупял и озверял от егоизъм, че да не си даваш сметка за елементарни неща като това, и без друго, исконно предимство на пешеходците.

Другата простотия със статут на национална гордост, да караш през локвите така, че поне 5-6 човека, имали нещастието да кибичат на спирка, да бъдат доволно окаляни, намокрени и накарани да се чувстват като пълни мизерници, особено, ако са се запътили на работа или по други важни задачи (а не към къщи, например). Не мога... наистина не мога да си го обясня. Хубаво, да се става случайно - веднъж-дваж, но понякога е очевидна и наглостта, и желанието да направиш точно това на нещастниците, които са избрали да се возят в СГТ или просто са слезли от вездесъщото си автомобилче. Чудя се, никога ли такива екземпляри не се откачат от волана, та им доставя кеф да унижават хората по този начин... А чувството, че нищо не можеш да им направиш е... чувството, че нищо не можеш да им направиш. Ужасно.

Третото нещо също ме хвърля в буйна радост, 'щото се случва дяволски често и е мега дразнещо. Когато колите на СГТ спират по спирки и автомобилите са длъжни да спрат зад тях, за да могат хората спокойно да слязат и да се качат. Е... винаги ще има някой тарикат, който да спре баш пред вратата. Особено весело е, когато автобусът/трамваят имат по 2-3 врати за качване и слизане... и когато една от тях е напълно блокирана, а втора наполовината. Неописуемото настава, когато в тази ситуация тръгне да се качва/слиза майка с количка (те като цяло, майките с колички заслужават отделен опус, горките, защото са подложени не на терор, ами на същински геноцид; не с пирони да драскат колите, ами да ходят с противопехотни мини, пак ще е малко като отмъщение за униженията, които търпят). Та тези, които спират тъй виртуозно, никога дори не си правят труда да се изместят напред или назад, просто седят вътре като същи пънове, гледат как слизащи/качващи се се гърчат като дъждовни червеи да ги заобикалят, че даже подсвиркват, ако вземеш да се отъркаш в гнусната им количка или се качиш последен, пък те вече са пуснали съединителя и ша тръгват р'ъйшли. Има и по-изучени сред тези, те пък най-фриволно си паркират, ама бамбашка, по спирки и край спирки. Няма какво да го описвам, същото е, само че зад стъклото го няма вкоренения израстък.

И тъй... весело си живеем, сякаш не зависи от нас да ни е по-добре. Никой не ни е виновен, че се държим като изпуснати от синджир, ама наистина никой.