Подозирам, че ако следващият мастодонт в продажбата на преоценени хранителни продукти открие магазините си с промоция на грозде, 0.002 ст. за зърно или леща 0.0001 ст. за брой, ще постигне непостижимото. Защото след епическите битки за банани със сакралната цена от 0.69 лв. за кг. и краставици 0.33 лв. за брой, просто няма какво повече да се търси в таргетирането и маркетирането. Естествено, ако на някого му се гледа "умирай трудно" в супермаркет-версия, може да пусне стограмки олио за без пари и тогава гарантирам кървави схватки, защото олиото винаги е стояло на върха на ценностната пирамида от стоки за българския потребител. Далеч пред култовите кисело мляко и салам. Разбира се, маркетинговите ми вдъхновения са предоставени услужливо за ползване от любезните продавачи на преоценени стоки.
Не бедността е онова, което активира подобни пристъпи на животинска ярост. Съвсем не вярвам, че човек, който купува 3 кг. банани по 0.69 ст./кг., не може да си позволи едно бананче за 30 ст. или кило за 1.70 лв., например. Но, както е казал народът, малко преди да изпадне в деменция, коремът има насищане, но окото човешко - не. Затова от управата на магазина са се ориентирали към изпитаните соц-прийоми, а именно своеобразна "купонна" система. Според нея, на човек се полагат до 3 кг. банани, до 5 л. олио, до 10, забележете, броя краставици и пр. Толкова мило и толкова родно, че чак ми се доплаква. Това е своего рода хуманитарна помощ от страна на Лидл (що за непроизносима комбинация?!?!), която драгият български потребител трябва да приеме в условията на криза, но и да заплати на символична цена. Омерзението става пълно, когато пред магазина се извиват опашки от побеснели хора, които се ръчкат, блъскат, хитруват, за да минат напред, влизат в словесни и физически разправии за всеки 3 см. пространство и за всеки неправомерно употребен банан.
Абсолютното убеждение, че соцът идва в по-лъскава опаковка, не ме напуска нощ и ден. Боря се с него, обаче никакви признаци на успех. Управлението на аз-правителството на ББ е само върхът на айсберга, както се казва, то е резултат на един процес, който се развива от 4-5 години, а може би и повече. Желанието за сляпо възмездие, ако може веднага, "по заповед на щуката" и с публична екзекуция. Еманацията на "народния човек" и неговото "народно поведение", което се проявява като грубиянщина, безпардонност и откровено невежество демонстрирано с потресающ непукизъм. Абсолютно успешната подмяна на ценностите, която вече приключи, не може да се каже дори, че категорията "ценност" има някакво измерение извън любимите ми неща за задоволяване на нагона за пари, власт, глад, секс и доминация, от най-ниско до най-високо ниво, ама от което си щете ниво и сфера на живота. Дори и такива неща, които навремето са стояли под удобния параван на някакви концепти като родина, майка, партия, честност, вярност, ала-бала, днес вече не се налага да бъдат забулвани, могат да се кажат открито. И понеже до скоро това е било забранено, изговарянето им и превръщането им в медия, не може да се каже изкуство, доставя извратена наслада и опиянение. Всъщност, на хората им бе създадена добре наторена почва да изпаднат в състоянието, в което се намират сега. Да бъдат безмозъчни и безкритични. От друга страна, носталгията по миналото до такава степен е завладяла съзнанието, че привиждам неизразимо блаженство и удоволствие от закупуването на определен брой нискокачествени стоки на символична цена. Както някога. "Пуснали са портокали", цялата рода на опашка, за да може всеки да вземе по 2 кг. или колкото там се полага. Пререждане, шпионство, кой колко ще вземе, кой къде ще занесе, колко пъти ще се нареди и пр., и пр. Фатално, фатално идентични ситуации.
Пак повтарям, това не е от нямане на пари, това е от примитивното желание да изконсумираш всичко де що видиш, да го прекараш през червото и да се опиташ да симулираш смислено съществуване. Единственият начин за оскотелите човешки същества да докажат своето съществуване, е да консумират. И то, да консумират така, че след тях да си личи какво са консумирали и най-вече колко. Подразбира се, че колкото по-голям остатък и излишък има, толкова по-ценно е съществуването, така да се каже. При това, оскотяването ни най-малко не съвпада с величината на доходите на въпросните хора. Оскъдицата е нещастието на най-бедните, които никога няма да направят блокада на Лидл или Пени, защото те не могат да потребяват с килограми, не могат и да си купят с килограми, бидони, литри и пр. тонаж. Оскъдицата, също така, е привилегията на богатите, или да кажем, заможните хора, които имат съзнанието, че не консумирането на множество евтини продукти повишава качеството на живота, а възможността да употребяваш качествени продукти. Това съвсем не значи, че богатите или заможните хора в БГ не се презапасяват и не страдат от комплекса сиромашко-невиждало, даже тъкмо обратното.
Положението е тъжно. Тъжно е и оправданието, че хората се били държали по този начин, защото били бедни, нямали, видите ли, парички и затова се нахвърляли така на промоционалните оферти. Такива оферти обаче, не са новост за България и досега големите, а вече и по-малките вериги, пускаха брошури с доста ниски цени. Но желанието да се "докоснеш" първи до новото, да си купиш 11 краставици, когато имаш право на 10, да живееш с мисълта, че докато съседката е била на работа, ти си успял да я прецакаш и си купил последното промо-олио или промо-туршия, да се разхождаш гордо с пликчето от Лидл, да си станал част от "голямото европейско семейство", както ти набиват разните му там реклами, безценно. Епическата битка за торба банани и краставици на бройка изгражда новият национален мит... явно фактическото приобщаването към Еуропата ще бъде калено в борби за хранителни стоки на намалени цени.
За 0.69 лв./кг. си купуваш много повече от банани, купуваш си една торба илюзии, а разхождайки се по стерилизираните плочки в магазина, аха-аха и си се почувствал като немеца. Те ти го европейското самочувствие. Те ти го новият национален епос. Да живей!
Няма коментари:
Публикуване на коментар