Хартия ли пестите?

Напоследък ми се налага да се занимавам с разни неща в сферата на банковото и застрахователното дело и изгледах купища репортажи и анкети на такава тематика. Хората са настроени песимистично, ако изобщо някога са посягали към застраховка, а за опита си с банките предпочитат да не говорят изобщо. 

Разбира се, че всеки си е виновен за хала, на който се намира,  ако не е чел и са го извозили леко, но все пак... за малките буквички, хартия ли пестим или как? Защо в договорите за кредити, депозити и всякакви други банкови услуги най-важните неща са записани с шрифт толкова ситен, че определени възрастови групи или хора с проблематично зрение като мен, да трябва да го четат с насилие върху очите си. Едно, че това е проява на лош вкус и лошо възпитание от страна на тези финансови институции и второ, клони към дискриминация. Да не споменаваме, че за много от таксите, цаките и допълнителните условия и изисквания, научаваме едва след като сме се подписали и така да се каже сме се омазали като прасе в тикви.

Пренебрежително ситния шрифт на малките буквички не е във връзка с глобалното изпотяване на глобуса, нито с опазването на амазонските гори, той има една единствена цел, да ни подведе, че не са важни. Да ни създаде психологическата измама, че и да не ги прочетем, няма да изпуснем много от информацията... Всъщност ние едва успяваме да прочетем основния текст, защото служителите все бързат или иронично накланят глава, докато изчакват поредния пейзан да си разпише смешния договор за кредит, карта или депозит. Или за застраховката за екскурзията до Кушадасъ.

И понеже много се ядосвам на хора, които не четат и на такива, които се поддават на внушението, че подписват едва ли не парченце от тоалетна хартия и хич да не му мислят, искам да знам защо след като всички ни учат и съветват да четем ситните буквички, защо, аджеба, не вземат да ги печтат нормално. И без това договорите не преливат от естетизъм, а за три реда повече няма да захабят много хартия. 

Е, остава си въпросът дали в договорите е записано всичко необходимо, независимо от шибания шрифт, но все пак... обявявам война на дребните букви и на нервничещите служители. Обещавам ви, че ще си чета договорите най-надлежно, ако ще да са за заем с цел закупуване на четка за зъби. Това си е мое право и никой няма право да се държи сякаш не е и да се опитва да ми го отнеме. Капиши?