еБАН

БАН

Много от настоящите поплювковци, които грачат срещу БАН, трябва да изпитват срам от себе си. Не поради някакво патриотарство или чувство за национална гордост, не поради друго, а поради това, че са неграмотни. Неграмотни, нагли и агресивни. БАН съществува като институция много преди тази или тези, които днес са се пльоснали отгоре му в неистово желание да го унищожат като исторически ценно и като важно явление в нашата патетична и скромна културна и политическа история. И от собствения летопис на бъдещата академия се вижда, че усилията за просветата на "пази боже, сляпото да прогледа", винаги са били плод на лична заинтересованост и чувство за дълг у по-учените люде. Създаването на академията и посторяването на сградата й са лични инициативи, заплатени персонално с лични кредити.

Напред науката е слънце.../Слънце е нашата партия...

За жалост, както всичко друго у нас, така и БАН е минала под ножа на партията-майка. Както ни е добре известно по време на такива режими да се говори за свобода, наука и сериозни научни постижения и открития е, меко казано, нелепо. Въпреки това, българските учени, включително от структурите на БАН имат своите постижения, които се дължат вероятно на неистовия тогавашен стремеж към откриване на комунистическата топла вода, комуниситческото колело и комунистическия лост и всякакви други собствено комунистически открития, с които бъдещото развито общество следва да се гордее някой светъл ден.

Напоследък се появяват носталгични арии във връзка с времето на соц-а, така че едва ли за всеки е ясно, че разложението на ценностната система и на труда, в т.ч. и на на научния труд, е започнало точно в този период. Държавата плаща на калпак, кръстосаните кълки, кафето от цикория и интригантството са приоритет на коминистическия ст.н.с., не за друго, ами защото с прослава на бащиците на народите и връзване на връзки, могат да си откарат до пенсия. Пък и какво има да му се открива на колелото и топлата вода, те са си вече открити, туриш им по едно "комунистически", т.е. "наши" отпред и печелиш титла. Ако си много на зор, винаги можеш да направиш някаква "рационализация". Тези, които са имали нещо да откриват и да правят в областта на науката са си били камшика или са им набили някои чевии още тогава, та после да можем да кажем, че еди кой си дето измислил еди кое си, например компютъра, бил от български произход. Голямо важно.

За Бога братя...

И така, след това вече пари нямаше, а голямото кръстосване на кълки още не е приключило. Естествено с изчезването на мижавата сигурност в утрешния ден, ст.н.с.-то още повече се разложи морално, още повече, че сега кафето от цикория трудно се намира. Всички изпаткаха обратно пропорционално на възможностите си, пропиха се и се овъртяха в лични дългове, простотия и липса на смислени занимания. Липсата на смислени занимания унищожава много повече мозъчни клетки, отколкото който и да е мозъчен удар. Сериозно. Затова учени почти не останаха, но за сметка на това се навъдиха няколко вагона откриватели, които ни церят от рак и спин и карат автомобили на вода, а някои дори на въздух. Наука няма, научени хора скоро няма да има никакви, защото университетите, където се очаква да запокитят отломките от иначе гордата и светла инициатива за Българското книжовно дружество от 1869 г., са едни мракобесни институции, където влизаш, за да ти остане едната диплома и посредственото мързеливо образование, което си сдобил в часовете на късна сутрешна и ранна следобедна дрямка.

Положението с науката у нас е умряла работа. Протестите са умряла работа. Умряла е самата идея за просвета. Умряла е от всичките червени ритници, които е яла, от всичките сини ритници, които е яла, от БКП-то, от ДДС-то, от туморните съществувания на разни къртици, които, ако ги срещнете по коридорите, ще установите, че нямат очи. С какво ще четат лекции, с какво и чии книги ще четат, за да правят наука... не знам. А и не искам.

Някои хора считат, че нещата имат смисъл, само ако можеш да ги изсереш или похарчиш. Науката никога не е била приоритет на такива хора, а и те никога не са я разбирали. Проблемът на нашата наука не е в това, че тя не може да бъде изсрана и похарчена, а в това, че тя се прави от субпродукти. И естествено резултатът не може даже на ракия да се свари, даже и с много захар... А както знаем, всичко може да се направи на ракия.

Мъчно ми е за БАН, за идеята, за възрожденския дух, за читалищата, за чувството, че силата е в ръцете на умния. За всички тези глупави, смешни и обезценени неща. И аз се питам какво трябва да се направи в този случай, какво? Трябва ли тази институция да бъде поставена на колене, унижена и унищожена, за да остане поредното тъмно петно в дрипавата ни култура? Не може ли да й се вдъхне живот, не може ли да се модернизира? С какво ще оправдаваме свободата и независимостта си един ден, когато няма да го има нито БАН, нито Софийския университет? Кой ще уплътнява тази драгоценна история, която се учи в училище? Само министерства и молове ли трябва да има в тази наша столица превърната в бардак? Патетично, нали? Знам. И смешно, това също го знам. Но все пак... всяка държава си пази старите културни институти, дори има неблагоразумието да влага пари в тях, да се гордее и да ги ползва като своя запазена марка. И по-бедни и изостанали страни от нашата намират начин... проблемът не е в начина. Дори не е в парите. Нека си признаем, няма кой...