Текстовете нахвърляни тук са плод на кухненски размисли, докато бутам прането в пералнята или лъскам старата кафеварка, или кълцам лук. Това е единственото време, в което ми се мисли за нещата, които се случват в държавата, в която живея. През останалото, се опитвам да се затворя в собствен свят, за да избегна конфронтацията с реалния, че дори и виртуалния, който ни се случва. Не успявам да се справя с агресията, която се е превърнала в по-важна съставка за живота от въздуха и водата.
Напоследък все по-често се чудя защо точно тук живея, какво е патриотизъм, какво е амбиция. Какво са границите, държавите, историята, политиката, войната, религията. Какво струва един живот в постоянно отлагане на нещата, които искаш. Не защото си неспособен, некадърен или неук, а защото тук нещата не стават така, просто не стават. Тук не се подписваш официално под цялата си заплата, тук банките не отпускат реални кредити, тук си избираш не дом, а просто покрив над главата, ставаш икономист, адвокат или футболист, не толкова по желание, колкото по презумпция, защото там се плаща добре. Тук не се занимаваш с наука, защото е срамно. Не ставаш лекар, защото е унизително. Не ставаш учител, защото е опасно. Не ставаш много неща, защото дори не подозираш, че съществуват.
Седя си в кухнята и си мисля...
Няма коментари:
Публикуване на коментар